За този блог
Гласове: 90
Блогрол
Постинг
24.11.2013 15:05 -
Писателска среща – Читателска среща :)
Автор: trakietsa
Категория: Лични дневници
Прочетен: 834 Коментари: 0 Гласове:
Последна промяна: 24.11.2013 18:40
Прочетен: 834 Коментари: 0 Гласове:
3
Последна промяна: 24.11.2013 18:40
Това се случи почти скоро – преди малко повече от четиридесет дни.
Денят бе вторник, часа минаваше 18:30, завих покрай Софийски университет "Св. Климент Охридски" бързайки към Дома на архитекта и си мислех „Да му се не види, нали уж преборих задачите за деня преди повече от час, защо закъснявам! Трудно ще вляза, сигурно ще има много хора…”
Завивам по ул. „Кракра” и виждам как хората излизат посърнали от сградата – няма места. „Писателите и читателите се срещат и няма места! Всичко това в Дома на архитекта – весело. Дано по-често се случва :)”
Излизащите ме гледат с безмълвна изненада. Очите на повечето ми съчувстват, във фоайето момиче и момче – симпатична двойка, дори ми го казват с думи „Има много, много хора, не може да се влезе в залата.”
Изкачвам се по стълбата… !!
„Изумително множество!!! - :) :) Млади и стари – весело
Не мисля, понякога това е най-добрата стратегия… Достигнах входа на голямата зала сякаш за миг.
Спирам, не съм игла да се промуша. „О миг поспри - търпение!...
Сетивата се изострят, мозъкът ми сам започва да брои едно, две, три… спира да брои още преди десет, още миг и пътя е открит. Ухото долавя думите „Ох, хайде да си ходим!”. Окото вижда как две места пред мен една леличка се обръща към момичето, което е застанало пред мен и я подканя да тръгват. Сетивата са доловили знака, мисълта го е разбрала – рефлексите сами се задействат. Завъртам се с неподозирана сръчност – момичето минава покрай мен, а аз се разминавам с леличката…
После ще осмислям случващото се, сега е мига на крачката!
Правя стъпка, втора, трета и напред пътеката е чиста. :)
…
Бързо, колкото по-малко шум причинявам, толкова повече ще чуя. Уменията ми в тази посока не са добри, но стъпка по стъпка започвам да се уча. :)
…
„Прозорецът с малкото местенце пред него са точно като за мен. :)”
…
Сетивата се отпускат, разумът бавно се завръща – започвам да слушам думите.
…
Разумът недоволства „Защо беше цялото това препускане, като все още не чуваш думите.”
Сетивата опознават средата и отново долавят мига и думите.
…
Писателска среща – Читателска среща :) Среща ли бе да я опишеш :)
Комични проблеми с медията! Писателят поема инициативата в свои ръце, часът е 18:55. Читателите притихнало слушаме, осмисляме, аплодираме. :)
От време на време водещият и литературните критици саботират магията на живата приказка – тяхна воля. Писателят и Читателите отдавна са намерили пътя един към друг. :)
…
Хубава среща – Жива среща – Творяща среща.
…
Читателят подава ръка и книга. Писателят протяга ръка, пита за името – дава автографи. Множеството се подрежда в опашка от малки групи и тихо жужи.
…
Опитвам се да видя случващото се. Трима фотографи щракат в опит да запечатат мига.
…
Опита ли се човек да види мига все нещо ще долови :)
…
Виждам Гимнастичката и настояща писателка, как почти по детски щастливо подскача след срещата и взетия автограф. „Дали не греша?! – Да, тя е.”
…
- Здравейте, госпожо Бианка Панова, нали не греша. Можете ли да ми отделите две минути? За мен ще бъде удоволствие.
- Да, точно така. Кажете.
- Виждам, че се радвате на срещата, а самата вие също пишете и то живо и увлекателно. :)
- Благодаря :)
- За мен бе удоволствие и много интересно да прочета книгата ви „В името на голяма цел”. Звучи много увлекателно и живо.
- Благодаря, за добрите думи. Мотивиращо е, в момента работа по нова книга.
…
- Благодаря ви за отделеното време. За мен бе удоволствие и чест.
…
Любопитна Писателска среща – Любопитна Читателска среща. :)
Купувам си книга от фоайето, връщам се в залата „Искам да видя цялата среща Читатели - Писател.”
Часът е 20:25, а срещата продължава, иска ми се да мога да чуя думите на участниците. От друга страна, точно това, че не ги чувам прави случващото се лично творчество. :)
…
На стола в дясно зад мен сяда самобитен мъж на видима възраст около 40-45 години.
…
Мисля си над случката когато чувам:„Извинете какво се случи на срещата?
Чувам се да казвам: „Ами не знам! Зависи какво имате предвид!
... Мъжът продължава разговора.
- Сега идвам, закъснях, затова се чудя как е минала срещата.
- Ами! Среща между Читатели и Писател. По повод на новата книга на Автора.
- Разбирам. Сигурно е било интересно имало е и много хора.
- Да, имаше много хора. Виждате, че още има хора за автографи. Авторът разказа и няколко малки любопитни случки, чете и откази от книгите си. На мен ми беше интересно.
- Исках да дойда по-рано, но... Вие за автограф ли чакате? Аз искам да говоря с Писателя, да му покажа няколко неща.
- Да му покажете „неща” – пишете ли или имате нещо друго в предвид.
- Пиша, да – стихове. Иска ми се да ги издам, но не съм много сигурен.
- Браво, да си творец винаги е интересно, полезно и приятно. Ако сам вие сте доволен от творбите си и искате да ги публикувате не се колебайте правете го. Ако не на хартия в Интернет. Така нещата ви ще се получават по-лесно.
- Ами. Лошото е, че хората нещо не четат стихове.
- Няма страшно не го мислете – пишете и публикувайте. Пишете и разкази. Все от някъде ще се получи.
- Обичам да пиша стихове.
- И аз пиша – май нещо като есета, вече шест години. Забелязах, че колкото повече пиша толкова по-често го правя :)
…
- Успех :)
- Успех :)
……………
Подавам ръка на Писателя.
- Здравейте, мога ли да ви помоля за автограф и да ми отделите две-три минути.
- Вече стана много късно, но кажете.
- Исках да ви питам за кориците на книгите ви – изненадващи са и много интересни, особено тази е наистина много любопитна.
- Да, и аз много я харесвам. Защо питате? Корици ли правите? Дизайнер ли сте?
- Не, по-скоро се опитвам да пиша – уча се. :)
- ... На кого да надпиша книгата.
- На племенника ми.
- На колко години е?!
- ... Исках да ви питам „Вие сте много известен и ангажиран, как избирате кои от творбите си да публикувате и кои не?
- Не пиша чак толкова много. Публикувам всичко.
- Питам, защото понякога се колебая дали да публикувам творбите си или не, заради отговорността... Исках да ви питам и кога е любимото ви време за писане?
- Трудно е... Напоследък съм много натоварен. Стана вече много късно.
- Последно, само да ви питам „Как мотивирате близките си млади хора да четат – да обикнат четенето?
- Ами ... С библиотеката си.
- Благодаря ви за отделеното време – за мен бе удоволствие и чест. Лека вечер.
Денят бе вторник, часа минаваше 18:30, завих покрай Софийски университет "Св. Климент Охридски" бързайки към Дома на архитекта и си мислех „Да му се не види, нали уж преборих задачите за деня преди повече от час, защо закъснявам! Трудно ще вляза, сигурно ще има много хора…”
Завивам по ул. „Кракра” и виждам как хората излизат посърнали от сградата – няма места. „Писателите и читателите се срещат и няма места! Всичко това в Дома на архитекта – весело. Дано по-често се случва :)”
Излизащите ме гледат с безмълвна изненада. Очите на повечето ми съчувстват, във фоайето момиче и момче – симпатична двойка, дори ми го казват с думи „Има много, много хора, не може да се влезе в залата.”
Изкачвам се по стълбата… !!
„Изумително множество!!! - :) :) Млади и стари – весело
Не мисля, понякога това е най-добрата стратегия… Достигнах входа на голямата зала сякаш за миг.
Спирам, не съм игла да се промуша. „О миг поспри - търпение!...
Сетивата се изострят, мозъкът ми сам започва да брои едно, две, три… спира да брои още преди десет, още миг и пътя е открит. Ухото долавя думите „Ох, хайде да си ходим!”. Окото вижда как две места пред мен една леличка се обръща към момичето, което е застанало пред мен и я подканя да тръгват. Сетивата са доловили знака, мисълта го е разбрала – рефлексите сами се задействат. Завъртам се с неподозирана сръчност – момичето минава покрай мен, а аз се разминавам с леличката…
После ще осмислям случващото се, сега е мига на крачката!
Правя стъпка, втора, трета и напред пътеката е чиста. :)
…
Бързо, колкото по-малко шум причинявам, толкова повече ще чуя. Уменията ми в тази посока не са добри, но стъпка по стъпка започвам да се уча. :)
…
„Прозорецът с малкото местенце пред него са точно като за мен. :)”
…
Сетивата се отпускат, разумът бавно се завръща – започвам да слушам думите.
…
Разумът недоволства „Защо беше цялото това препускане, като все още не чуваш думите.”
Сетивата опознават средата и отново долавят мига и думите.
…
Писателска среща – Читателска среща :) Среща ли бе да я опишеш :)
Комични проблеми с медията! Писателят поема инициативата в свои ръце, часът е 18:55. Читателите притихнало слушаме, осмисляме, аплодираме. :)
От време на време водещият и литературните критици саботират магията на живата приказка – тяхна воля. Писателят и Читателите отдавна са намерили пътя един към друг. :)
…
Хубава среща – Жива среща – Творяща среща.
…
Читателят подава ръка и книга. Писателят протяга ръка, пита за името – дава автографи. Множеството се подрежда в опашка от малки групи и тихо жужи.
…
Опитвам се да видя случващото се. Трима фотографи щракат в опит да запечатат мига.
…
Опита ли се човек да види мига все нещо ще долови :)
…
Виждам Гимнастичката и настояща писателка, как почти по детски щастливо подскача след срещата и взетия автограф. „Дали не греша?! – Да, тя е.”
…
- Здравейте, госпожо Бианка Панова, нали не греша. Можете ли да ми отделите две минути? За мен ще бъде удоволствие.
- Да, точно така. Кажете.
- Виждам, че се радвате на срещата, а самата вие също пишете и то живо и увлекателно. :)
- Благодаря :)
- За мен бе удоволствие и много интересно да прочета книгата ви „В името на голяма цел”. Звучи много увлекателно и живо.
- Благодаря, за добрите думи. Мотивиращо е, в момента работа по нова книга.
…
- Благодаря ви за отделеното време. За мен бе удоволствие и чест.
…
Любопитна Писателска среща – Любопитна Читателска среща. :)
Купувам си книга от фоайето, връщам се в залата „Искам да видя цялата среща Читатели - Писател.”
Часът е 20:25, а срещата продължава, иска ми се да мога да чуя думите на участниците. От друга страна, точно това, че не ги чувам прави случващото се лично творчество. :)
…
На стола в дясно зад мен сяда самобитен мъж на видима възраст около 40-45 години.
…
Мисля си над случката когато чувам:„Извинете какво се случи на срещата?
Чувам се да казвам: „Ами не знам! Зависи какво имате предвид!
... Мъжът продължава разговора.
- Сега идвам, закъснях, затова се чудя как е минала срещата.
- Ами! Среща между Читатели и Писател. По повод на новата книга на Автора.
- Разбирам. Сигурно е било интересно имало е и много хора.
- Да, имаше много хора. Виждате, че още има хора за автографи. Авторът разказа и няколко малки любопитни случки, чете и откази от книгите си. На мен ми беше интересно.
- Исках да дойда по-рано, но... Вие за автограф ли чакате? Аз искам да говоря с Писателя, да му покажа няколко неща.
- Да му покажете „неща” – пишете ли или имате нещо друго в предвид.
- Пиша, да – стихове. Иска ми се да ги издам, но не съм много сигурен.
- Браво, да си творец винаги е интересно, полезно и приятно. Ако сам вие сте доволен от творбите си и искате да ги публикувате не се колебайте правете го. Ако не на хартия в Интернет. Така нещата ви ще се получават по-лесно.
- Ами. Лошото е, че хората нещо не четат стихове.
- Няма страшно не го мислете – пишете и публикувайте. Пишете и разкази. Все от някъде ще се получи.
- Обичам да пиша стихове.
- И аз пиша – май нещо като есета, вече шест години. Забелязах, че колкото повече пиша толкова по-често го правя :)
…
- Успех :)
- Успех :)
……………
Подавам ръка на Писателя.
- Здравейте, мога ли да ви помоля за автограф и да ми отделите две-три минути.
- Вече стана много късно, но кажете.
- Исках да ви питам за кориците на книгите ви – изненадващи са и много интересни, особено тази е наистина много любопитна.
- Да, и аз много я харесвам. Защо питате? Корици ли правите? Дизайнер ли сте?
- Не, по-скоро се опитвам да пиша – уча се. :)
- ... На кого да надпиша книгата.
- На племенника ми.
- На колко години е?!
- ... Исках да ви питам „Вие сте много известен и ангажиран, как избирате кои от творбите си да публикувате и кои не?
- Не пиша чак толкова много. Публикувам всичко.
- Питам, защото понякога се колебая дали да публикувам творбите си или не, заради отговорността... Исках да ви питам и кога е любимото ви време за писане?
- Трудно е... Напоследък съм много натоварен. Стана вече много късно.
- Последно, само да ви питам „Как мотивирате близките си млади хора да четат – да обикнат четенето?
- Ами ... С библиотеката си.
- Благодаря ви за отделеното време – за мен бе удоволствие и чест. Лека вечер.
Тагове:
Денят на НЕСТИНАРИТЕ - oт древни времена...
Днес блогът ми навърши шест години :)
Момичетата на протеста - Жената днес в д...
Днес блогът ми навърши шест години :)
Момичетата на протеста - Жената днес в д...
Няма коментари
Търсене
Архив
